обичам ви приятели

23.09.2008г.беше един от най-запомнящите се дни в животът ми,отделих се както се казва от мама и семейство и поех по пътя сама за първи път в живота си.Започнах работа в голям магазин,бях на обучение в друг град,сама,без да познавам някого,аз тръгнах сутринта без да знам къде.Отидох в Русе.Запознах се със колегите си(всички на моята възраст)и се започна един нов живот,по различен от всичко досега.Купони,дискотеки до зори и естествено след това на работа.Не успях да вкуся от студенският живот който трябваше да изживея някой ден,но намерих нещо много по-добро от това-ПРИЯТЕЛИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!!!Само ние си знаем как се веселихме,как се прибирахме призори,обличахме тениските и на работа,а след това се почваше наново.Не ни пукаше колко пари ще изхарчим или какво ще направим-важното беше че сме заедно.Деляхме един дом в продължение на месеци,всичко мое беше и тяхно и обратното.Продължението дойде когато се прибрахме в нашият си град,откриване на нов магазин,още повече нови колеги,още повече купони,още повече приятели.Посрещнахме новогодишните празници заедно,рожденни и именни дни,даже и един обикновен ден го превръщахме в празник щом се съберем.Докато....дойде страшният ден в който казаха,че трябва 19 човека да напуснат.Сърцата ни се счупиха на 19 парчета.Незнаехме къде сме,неможехме да проумеем,че вече няма да се видим,че няма да се забавляваме както преди...Сбогувахме се със всеки един поотделно,плачехме заедно...Бяхме като едно семейство...Всеки казваше"ще се обадя"въпреки да знаеше,че ще поеме по друг път различен от нашия и надали отново ще бъдем всички заедно дори за миг.С това искам да кажа на всички-ценете миговете с приятелите си и се разделяйте с любов с тях защото може този миг да е последен...